Когато ендометриалната тъкан от вътрешната стена на матката се залови в анатомични области извън матката, като яйчника или маточните тръби, това се нарича ендометриоза, тоест болест на шоколадовата киста. Тази тъкан, наречена ендометриум, може да се наблюдава по-рядко и в пикочните пътища.
При около 1% от жените с ендометриоза заболяването се наблюдава в пикочните пътища. Поставянето на диагноза ендометриоза на пикочните пътища е изключително трудно, защото много от жените с ендометриоза може да не забележат, че заболяването засяга пикочните им пътища.
Ако пациентката има и други огнища на ендометриоза, диагнозата може да бъде поставена, докато се търси причината за силната болка, свързана с тези огнища. Ако заболяването е само в отделителната система, поставянето на диагнозата може да отнеме време. Затова понякога остава незабелязано. Една от причините за късната диагноза е, че ендометриозата на пикочните пътища не причинява специфични признаци.
Води ли късната диагноза на уринарната ендометриоза до сериозно състояние?
За съжаление и засягането на пикочния мехур не причинява ясно оплакване. При пациентките с оплаквания се наблюдава тазова болка и рядко кръв в урината. Тази кръв по-скоро се установява с изследване на урината, отколкото се вижда с око. Особено засягането на уретерите (пикочните каналчета) може да доведе до безшумна загуба на бъбрека.
Затова ранната диагноза на засягането на уретера е много важна. При значителна част от пациентките със засягане на пикочния мехур или на уретера се откриват огнища на ендометриоза и в яйчника, червото и матката. Откриването на ендометриоза в яйчника и червото е много по-лесно. При тези пациентки, особено ако в червото има възел над 3 см, трябва да се помисли за засягане на уретера.
Какви са признаците на ендометриозата на пикочните пътища?
Макар ендометриозата на отделителната система не винаги да дава признаци, при някои жени тя може да причини безплодие, повишена честота на уриниране и болка в областта на гърба. Трябва обаче да се има предвид, че 50% от пациентките изобщо нямат симптоми. При някои жени може да се наблюдава кръв в урината по време на менструация. Често се бърка с цистит (инфекция на пикочните пътища или на мехура).
Как се поставя диагнозата?
При 85% от жените с ендометриоза на пикочните пътища тези кисти се откриват в пикочния мехур. 10% са в уретера, 4% в бъбреците и 2% в уретрата. Една от причините диференциалната диагноза да е толкова трудна е, че появяващите се признаци много приличат на тези при други заболявания на пикочните пътища.
При почти половината от пациентките с ендометриоза на пикочните пътища не се наблюдават признаци. При 25% има болка в слабините отстрани, а при 15% се наблюдава признак на обилна кръв в урината. Обикновено заболяването не причинява никакъв признак, докато не стане много тежко. Ендометриозата в пикочните пътища обикновено води до кръв в урината, до невъзможност за задържане или до често уриниране.
Инфекцията на пикочните пътища има сходни признаци. Затова поставянето на диагнозата е изключително трудно. При съмнение се прави образно изследване с трансвагинална ехография. В някои случаи вместо ехография може да се предпочете и ЯМР. Освен това се прилагат изследване на урината, биопсия и хистология.
Методи на лечение
При ендометриозата на пикочните пътища методите на лечение се различават според признаците, хидронефрозата и запушването на пикочните пътища. Медикаментозното лечение може да е успешно за намаляване на болките. Сред медикаментозните лечения се използват схеми на основата на прогестерон, естроген-прогестеронова терапия или аналози на гонадотропин-освобождаващия хормон.
Медикаментозното лечение смалява съществуващите огнища, но не ги премахва. В резултат заболяването често се лекува с хирургична намеса. С лапароскопска или роботизирана хирургия при тези пациентки се отстранява огнището върху засегнатия от ендометриоза пикочен мехур или уретер, а тъканите след разреза се възстановяват. С този метод огнищата могат да бъдат премахнати.
Най-важният момент в хирургичното лечение на ендометриозата в отделителната система е в хирургичния екип да участва и уролог с опит в тези въпроси. Под ръководството на хирурга по ендометриоза и заедно с уролога всички огнища на ендометриоза в отделителната система могат да бъдат отстранени напълно, а операцията да завърши без увреждане на органите и с минимални усложнения.
Съвместното водене на заболяването от тези две специалности дава много важно предимство както при овладяването на усложненията, които могат да настъпят след операцията, така и при проследяването на тези пациентки.
Ендометриоза (шоколадова киста) За по-подробна информация можете да посетите сайта ми https://cikolatakisti.info/.