Пролапс на матката
Матката е органът, в който оплоденото яйце (ембрионът) се имплантира, расте и се развива до момента на раждането. Матката, която има тъмнорозов цвят, е разположена в таза, зад пикочния мехур и пред дебелото черво.
При жени, които не са раждали, размерът на матката е между 5 и 6 см, а при раждали жени — 6–7 см. Връзките, които държат органите на гениталната област на място, могат да загубят функцията си поради напредващата възраст, броя и вида на ражданията. Загубата на тази опора води до плъзгане на матката надолу или до излизането ѝ от влагалището. Голям брой бременности, недостиг на естроген, нормално вагинално раждане, раждане на едро бебе, вдигане на тежести, постоянна кашлица, затлъстяване, някои белодробни заболявания, хроничен запек и прекомерно напъване също причиняват пролапс на матката.
Пролапсът на матката се среща често в периода след менопаузата и при жени с едно или повече вагинални раждания. Генетично слабата съединителна тъкан също е един от рисковите фактори.
Умереният пролапс на матката се проявява със симптоми като болка в кръста, усещане, че нещо излиза от влагалището, чувство за пълнота или дърпане в таза или влагалището и болка по време на полов акт.
Упражненията на Кегел, които укрепват тазовите мускули, могат да облекчат симптомите на заболяването при леките и умерените случаи.
При напреднали случаи обаче е необходима оперативна намеса. Операцията може да се извърши по коремен или вагинален път.
Упражненията на Кегел се изпълняват като профилактика чрез свиване на мускулите на тазовото дъно, които поддържат матката, пикочния мехур и червата. Мускулите на тазовото дъно са мускулната група, която се свива, за да се спре уринирането. Ако тазовото дъно се укрепи, то поддържа по-добре органите в таза и симптомите, свързани с пролапса на матката, намаляват. При упражненията на Кегел тазовите мускули се стягат за 5 секунди и след това се отпускат за 5 секунди. Тези упражнения трябва да се повтарят по 10 пъти и поне 3 пъти дневно.
При напреднал пролапс жените могат да напипат матката с ръка. В по-напреднали случаи матката може напълно да излезе извън влагалището. Пролапсът на матката засяга и съседните ѝ дебело черво и пикочен мехур. Усеща се пълнота и болка във влагалището и таза при стоене на крака, напъване, кашляне и кихане. Ако заедно с матката се спусне и ректумът (краят на дебелото черво), той се приближава до влагалището и това причинява запек. Ако е спаднал пикочният мехур, се появяват изпускане на урина при изправяне, смях и полов акт, както и затруднено уриниране. Спадналите генитални органи влияят отрицателно и на половия живот. При консултация с лекар поради оплаквания като изпускане на урина и пълнота във вулварната област диагнозата може лесно да се постави с правилен гинекологичен преглед.
Лечението на пролапса на матката се планира индивидуално. Тежестта на заболяването, възрастта на пациентката, здравословното ѝ състояние и желанието ѝ за деца влияят върху избора на лечение. При лек до умерен пролапс упражненията на Кегел могат частично да спрат спускането. При напреднали случаи обаче оперативната намеса е неизбежна. На жените, преминали през вагинална стеснителна операция, се препоръчва при нова бременност раждането да бъде със секцио.
Ако пролапсът на матката е тежък, се достига до връзките в корема, които държат матката на място, те се изтеглят нагоре и се укрепват. Тази оперативна намеса дава решение без отстраняване на матката. Резултатите от суспензионните операции обаче може да не са много дълготрайни. Съществува риск пролапсът да се появи отново. За да се предотврати проблемът с пролапса на матката, най-важните мерки са здравословното хранене и избягването на наднормено тегло. Помагат и упражненията за укрепване на мускулите в основата на корема.
Не позволявайте инконтиненцията да Ви изолира от социалния живот!
Инконтиненцията на урина, която се появява поради причини като напреднала възраст, много раждания и наднормено тегло, може да бъде както самостоятелно заболяване, така и симптом на важно заболяване. Този проблем е по-чест при жените, отколкото при мъжете, и се засилва с напредването на възрастта.
Влияе отрицателно на качеството на живот
Инконтиненцията, която се наблюдава при вдигане на тежко, кихане и изкачване на стълби, влияе отрицателно на качеството на живот. Някои пациентки не изпускат урина при ежедневните си дейности, но могат да имат проблеми като често уриниране или внезапни позиви и невъзможност да стигнат до тоалетната. Този проблем държи далеч от социалния живот жените, които уринират по 10–15 пъти дневно и, което е по-важно, изпускат урина.
Трудните и травматични раждания увеличават риска от инконтиненция, докато секциото и нормалното вагинално раждане нямат съществено значение за този проблем. Многото раждания, подпомогнатите раждания и продължителното раждане обаче могат да предизвикат инконтиненция.
Наднорменото тегло е рисков фактор!
Наднорменото тегло е един от водещите фактори, причиняващи инконтиненция, тъй като повишаването на вътрекоремното налягане при излишни килограми поставя пикочните пътища в риск. Редовните упражнения за тазовото дъно, които укрепват мускулите, могат да помогнат в това отношение. Укрепването на мускулите има положително влияние върху задържането на урината.
Казахме, че този проблем е по-чест при жените, но това не означава, че мъжете нямат инконтиненция. Стресовата инконтиненция при мъжете се наблюдава най-вече след операция на простатата или фрактури на таза.
Проблемът с инконтиненцията, особено в по-възрастната група, трябва да бъде лекуван и загубеното качество на живот на пациента да бъде възстановено. За инконтиненцията се прилагат оперативни лечения, особено при вида, който се дължи на слаба опора на шийката на пикочния мехур. Едно от тези приложения е „слинг операцията“. Продължителността на тези операции не надхвърля 10–15 минути и пациентът може да бъде изписан в същия ден. Суспензионните операции не се извършват при всеки пациент; правилният подбор на пациента и наличието на опитен лекар определят успеха на лечението.