Ендометриоза (болест на шоколадовата киста): е необичайно заболяване, което се среща най-често в детеродна възраст. Понякога се открива случайно под формата на шоколадова киста, без да причинява никакви оплаквания, а понякога облекчение не се постига въпреки многото медикаментозни лечения и операции. Тя е един от важните примери за принципа в медицината „лекувай пациента, а не болестта“. Среща се при една от всеки десет жени в репродуктивна възраст. Ендометриозата представлява наличие на ендометриална тъкан (лигавицата на матката) извън матката. Най-често засяга яйчниците (в 65–70% от случаите). Сред другите органи, за които има съобщения, са коремният перитонеум, маточните тръби, влагалището, червата, пикочният мехур, уретерите, пъпът, местата на предишни оперативни разрези, белите дробове, диафрагмата, гръбначният канал, мозъкът, очите, гръдната тъкан, сърцето, далакът, ръцете и дланите.
Симптоми на ендометриозата
При болестта на шоколадовата киста едно огнище с размер на връх на игла може значително да влоши качеството на живот при една жена, докато при друга огнище с размер на орех или дори на лимон може да протича без никакви оплаквания.
Особено у нас жените често търсят алтернативни решения от близките си или в интернет за оплаквания като обилно менструално кървене или болка при полов акт и затова се обръщат късно към лекар. Така се губи време, проблемът се разраства и опасността нараства.
Една от тези опасности е загубата на бъбрек! Болестта на шоколадовата киста, която хистологично е доброкачествена, но по поведение може да бъде агресивна, може да стесни канала, който отвежда урината към пикочния мехур, и да доведе до тиха загуба на бъбречна функция.
Симптоми:
- Хронична умора
- Болезнена менструация
- Болка при полов акт (болка в ануса и слабините)
- Безплодие
- Диария и запек
- Кървене от ануса, кръв в изпражненията
- Нередовен цикъл, зацапване преди менструация
- Болка при уриниране и кръв в урината
- При някои жени ендометриозата протича без симптоми и диагнозата се поставя при ултразвуков преглед или по време на операция.
Как се диагностицира ендометриозата?
На първо място е задължително да бъдат оценени оплакванията на пациентката и да се снеме подробна анамнеза. Заедно с нея трябва да се обсъди дали има специфични за ендометриозата симптоми. След това се извършват физикален, ултразвуков и гинекологичен преглед. Болезненост, болка и намалена подвижност на матката при тазовия преглед могат да насочат към ендометриоза. Понякога при преглед със спекулум зад шийката на матката се виждат синкаво-лилави възловидни огнища. Тази проста находка показва наличие на дълбоко инфилтрираща ендометриоза в дълбоките тъкани на таза. Затова прегледът със спекулум е много важен за поставянето на диагнозата.
Друг спомагателен метод са кръвните изследвания, като най-често се назначават Ca 125 и Ca 19-9. Тези изследвания обаче имат ниска чувствителност при разпознаването на ендометриозата и се използват само в определени случаи като допълнение.
Ултразвуковото изследване е един от най-информативните методи за диагноза. То може да покаже шоколадови кисти в яйчника, наречени ендометриоми, сериозни сраствания между яйчниците и матката, а понякога и ендометриотични възли около уретера (каналът, който отвежда урината от бъбрека към пикочния мехур), червата, ректума и пикочния мехур.
Окончателната диагноза на ендометриозата се поставя чрез лапароскопски биопсии (вземане на тъканна проба). По време на лапароскопията ендометриозата може да бъде оценена като лека (стадий 1–2) или тежка (стадий 3–4).
Лечение на ендометриозата и шоколадовата киста
Ендометриозата не е заболяване, което може да бъде излекувано окончателно и премахнато напълно. Стадият и тежестта на заболяването определят подхода към лечението. Двата важни ориентира при лечението са болката и желанието на пациентката за дете. При лечението на ендометриозата има два основни подхода: медикаментозно лечение и оперативно лечение.
В кои случаи не се пристъпва към оперативно лечение?
- при жени, които нямат деца;
- в юношеска възраст;
- при много нисък яйчников резерв;
- при пациентки с двустранни шоколадови кисти;
- при пациентки с повтарящи се предишни операции.
Ако водещото оплакване е болката, могат да бъдат обсъдени както медикаментозно, така и оперативно лечение. Знаем обаче, че при болка най-ефективен е оперативният подход. При решението за операция са важни репродуктивната история и възрастта на жената. Докато при жени, които имат деца, няма ограничение за операция, при жени без деца, при пациентки с двустранни шоколадови кисти или с предишни операции оперативното лечение не е първи избор.