Хроничната тазова болка се определя като болка в тазовата област, която продължава повече от 6 месеца. Тя е един от най-честите проблеми сред жените. 25% от жените с хронична тазова болка прекарват по 2–3 дни на легло всеки месец. Приблизително половината от тези жени изпитват нужда да прекъснат ежедневните си дейности за един или повече дни всеки месец. При 90% от тях се появява болка по време на полов акт. Хроничната тазова болка може да има много причини. Ако тя се дължи на друг здравословен проблем, лечението на този проблем е достатъчно, за да облекчи болката.
Какво се наблюдава при хронична тазова болка?
Силната болка може да продължи дълго време. Тя води до физическа, умствена и психологическа умора. Пациентката преминава през емоционални и поведенчески промени в ежедневието си, за да се справи с болката. При хроничната тазова болка могат да се наблюдават следните състояния:
- Задържане на болката 6 месеца или повече
- Конвенционалните лечения облекчават болката слабо или изобщо не я облекчават
- Пациентката трудно заспива или спи прекалено много, има запек, намален апетит, забавени движения или реакции и други симптоми на депресия, постоянна тъга и сълзливост
- Непрекъснато намаляваща физическа активност
- Затруднение при изпълнението на задълженията ѝ на съпруга, майка и служителка
Кои са най-честите причини за хронична тазова болка?
Ендометриоза: Това е наличието на ендометриална тъкан извън матката. Поради хормоналните промени тези тъкани се задебеляват, отлепват се и кървят, точно както лигавицата на матката (ендометриумът). За разлика от матката обаче тези тъкани не могат да бъдат изхвърлени през влагалището и могат да предизвикат кисти или сраствания в таза и да причинят хронична тазова болка. Могат да доведат до много тежки сраствания около яйчниците и матката. Макар ендометриозата да не предизвиква никакви оплаквания, тя може да се прояви и с болезнено уриниране, болезнена дефекация и силна болка по време на менструация или полов акт.
Болезнен спазъм на мускулите на тазовото дъно: Това е неволното свиване на мускулите на тазовото дъно, които поддържат матката, пикочния мехур и правото черво в тазовата кост. Свързано е със силна болка, подобна на тази при крампи в краката. Може да бъде едностранно или двустранно. Диагнозата се поставя чрез гинекологичен преглед. Прегледът трябва да бъде извършен от лекар със специално обучение по този въпрос, в противен случай диагнозата лесно може да бъде пропусната.
Възпалителна болест на таза (хронична): Болестите, предавани по полов път, могат да предизвикат продължителни, упорити инфекции и тежки сраствания около тазовите органи, яйчниците и матката. Затова пациентката може да изпитва болка.
Миоми: Това са доброкачествени тумори на матката. Могат да предизвикат чувство за пълнота и натиск в таза.
Синдром на раздразнените черва: Симптоми като подуване, запек и диария могат да бъдат свързани със синдрома на раздразнените черва, който може да предизвика болка и усещане за натиск в тазовата област.
Синдром на болезнен пикочен мехур (интерстициален цистит): Това състояние може да е свързано с повтаряща се болка в пикочния мехур и често позиви за уриниране. Пациентката усеща болка, когато мехурът е пълен, и временно облекчение след изпразването му. За диагнозата се използват поредица от изследвания, включително оглед на пикочния мехур отвътре с камера.
Синдром на тазов застой: Разширените, варикозни вени около матката и яйчниците могат да причинят болка. Тези пациентки може да имат разширени вени и по краката, прасците и перинеума.
Болка в предната коремна стена: Невропатичната болка (оплаквания, подобни на тези в стъпалата на пациентите с диабет), особено вследствие на предишни операции, също може да се наблюдава в тази област. Диагнозата и лечението на тази болка се различават съществено от всички останали причини.
Психологични фактори: депресията, хроничният стрес или сексуалното/физическото насилие могат да увеличат риска от хронична тазова болка. Емоционалният стрес влошава болката, а животът с болка поражда емоционален стрес и пациентката попада в порочен кръг.
В много случаи обаче не е възможно хроничната тазова болка да се отдаде на една-единствена причина. В такива сложни случаи целта на лечението трябва да бъде подобряване на качеството на живот чрез намаляване на болката и другите симптоми.
Как се диагностицира хроничната тазова болка?
Когато Вашият лекар снема анамнезата, е много важно да опишете проблема подробно. Трябва да го информирате и за цялата си медицинска история, фамилна обремененост и приемани лекарства. След подробната анамнеза за диагнозата могат да се използват гинекологичен преглед, кръвни изследвания и образни методи (ултразвук, ЯМР).
Различава ли се гинекологичният преглед при тазова болка от общия гинекологичен преглед?
Различава се съществено. Трябва внимателно да се изследват цялата влагалищна стена, поддържащите връзки на матката, тазовите нерви и наличието на болкови тригерни точки. Прави се вагинално картографиране на болката и се определя дали болката е ограничена в тази област, или се разпространява. При съмнение за засягане на тазовите нерви се извършват специални тестове. В диагностиката могат да се използват и методи, които временно спират болката.
За изключване на инфекции могат да бъдат назначени вагинална култура, кръвни изследвания и изследване на урината.
Кои образни методи могат да се използват?
Ултразвуковото изследване се използва като стандартна образна техника за откриване на кисти или миоми.
Други образни методи: Преди всичко магнитно-резонансната томография (ЯМР) може да даде полезна информация. Стандартните ЯМР протоколи може да не са достатъчни тук. Подходящият ЯМР апарат трябва да може да получава много прецизни изображения и да разполага със специално оборудване за подобряване на качеството на образа по време на изследването. Тези възможности са налични само в много ограничен брой образни центрове. Освен това е много важно изображенията да бъдат разчетени от рентгенолог с опит в тази област.
Използва ли се лапароскопия в диагностиката?
Днес лапароскопията обикновено се използва по-скоро за лечение, отколкото за диагностика. При този хирургичен метод през малък разрез в корема се въвежда малка камера и тазовите органи се изследват за абнормна тъкан или признаци на инфекция. Този метод е особено важен за диагностиката на ендометриозата и хроничните тазови инфекции.