Ендометриозата е състояние, при което клетки, подобни на ендометриалната тъкан, растат извън матката и обикновено причиняват тазова болка. Стадиите на ендометриозата се класифицират според разпространението и дълбочината на заболяването. Според класификацията, предложена от American Society for Reproductive Medicine (ASRM), ендометриозата се разделя на четири основни стадия:

Стадий I – минимална ендометриоза: в този стадий може да има няколко изолирани ендометриални лезии и/или минимални сраствания.
Стадий II – лека ендометриоза: може да има повече лезии и/или сраствания, но като цяло те са повърхностни и ограничени.
Стадий III – умерена ендометриоза: в този стадий може да има повече лезии и са налице по-дълбоки сраствания. Могат да се открият и ендометриоми (яйчникови ендометриални кисти), известни като шоколадови кисти.
Стадий IV – тежка ендометриоза: това е най-тежкият стадий и включва дълбоки лезии, обширни сраствания и обикновено големи ендометриоми и на двата яйчника.

Стадият на ендометриозата не отразява пряко силата на симптомите; с други думи, стадият на заболяването и тежестта му невинаги вървят успоредно. Жена с лека ендометриоза може да изпитва повече болка от жена с тежка ендометриоза. Диагнозата и лечението се съобразяват със симптомите, възрастта, предпочитанията за лечение и плановете за деца на всяка пациентка.

В кой стадий на ендометриозата е важна диагнозата?

Диагнозата е важна във всеки стадий на ендометриозата. Първите признаци обаче обикновено са неспецифични и лесно могат да бъдат объркани с други заболявания. Диагнозата в ранните стадии дава възможност за:

Ранно лечение: могат да се приложат стратегии, които да забавят прогресията на заболяването и да облекчат симптомите.
Овладяване на болката: ранното лечение може да помогне за предотвратяване на хроничната болка и дискомфорта.
Намаляване на риска от безплодие: ендометриозата се свързва с безплодието. Ранната диагноза и лечение могат да запазят бъдещите шансове за забременяване.
Предотвратяване на усложнения: ранната диагноза може да предотврати разпространението на ендометриозата към по-дълбоки тъкани или органи.
Повишаване на качеството на живот: ранното овладяване на симптомите може да подобри качеството на живот на жените.

Тъй като в минималния и лекия стадий ендометриозата често не дава симптоми, поставянето на диагноза е трудно и отнема време. Ако обаче жена проявява признаци на ендометриоза (например тазова болка извън менструацията, много болезнена менструация, болка при полов акт, болезнена дефекация, абнормни менструални кръвотечения), тя трябва да се обърне към гинеколог с опит в ендометриозата.

Обикновено се смята, че за окончателната диагноза на ендометриозата е необходима хирургична процедура, наречена лапароскопия, но благодарение на съвременните образни методи диагнозата може да се постави и без операция. Това важи за всяка жена със симптоми, независимо от стадия на заболяването. Затова на жените с признаци на ендометриоза се препоръчва да потърсят медицинска помощ, независимо в кой стадий са.

Затруднява ли ендометриозата ежедневието?

Да, ендометриозата може да затрудни ежедневието на много жени. Влиянието ѝ се различава при отделните хора, но някои чести симптоми и проблеми са:

Хронична болка: ендометриозата може да причини тазова болка. Тя може да се засили по време на менструация, а при някои жени продължава през целия месец. Хроничната болка може да затрудни ежедневните дейности, работата и социалния живот.
Болка при полов акт: ендометриозата може да причини болка по време на полов акт (диспареуния), което може да се отрази отрицателно на личните отношения.
Умора: много пациентки с ендометриоза изпитват хронична умора.
Безплодие: ендометриозата може да доведе до безплодие, което е сериозен източник на тревога за жените, планиращи деца.
Психични последици: хроничната болка може да понижи качеството на живот и да доведе до депресия, тревожност и други проблеми с психичното здраве.
Храносмилателни проблеми: някои жени може да изпитват болка при дефекация, гадене или запек.
Прекъсвания в работата и обучението: пристъпите на болка могат да откъснат жените от работата или обучението им.
Тежест на лечението: лечението на ендометриозата може да изисква постоянно медицинско наблюдение, лекарства или операции, което носи допълнителни трудности и разходи.

За овладяване на последиците от ендометриозата е необходим мултидисциплинарен подход. Той може да включва овладяване на болката, хормонални лечения, оперативни намеси, физиотерапия, подкрепа за психичното здраве, хранене и други лечебни подходи. Ранната диагноза и лечение могат да помогнат за овладяване на симптомите и да повишат качеството на живот.