Ендометриозата — заболяване, при което ендометриалната структура се установява там, където не бива да бъде — е известна и като шоколадова киста. Ендометриумът може да се опише като структурата, която покрива вътрешната стена на матката, служи всеки месец за легло на оплодената яйцеклетка и, когато бременност не настъпи, се изхвърля с менструалното кървене. При нормални условия тази структура се намира само в матката, но в зависимост от различни фактори може да се установи извън нея и да доведе до ендометриоза, която може да причини различни здравословни проблеми.
Пациентките с ендометриоза, която се проявява с различни симптоми, не бива да пропускат редовните си прегледи през целия си живот, а за всяка пациентка трябва да се изготви индивидуален план за проследяване и лечение.
Как се диагностицира ендометриозата?
Ендометриозата се смята за едно от трудните за диагностициране заболявания. За поставянето на диагнозата лекарят първо снема подробна анамнеза и изслушва оплакванията на пациентката. След това се извършват гинекологичен преглед и ехография. Болката, чувствителността и ограничената подвижност на матката и яйчниците, установени при тазовия преглед, са данни, които могат да насочат към ендометриоза.
Кръвните изследвания са сред помощните методи при диагностиката на ендометриозата; най-често се назначават CA-125 и HE-4. Тези изследвания не се правят рутинно. Тъй като не позволяват пряко поставяне на диагнозата, лекарят може да ги назначи само като допълнителни. Стойността на CA-125 обикновено е висока.
Както националното ръководство (Дружеството по ендометриоза и аденомиоза), така и европейското дружество по репродуктивна медицина (ESHRE) не препоръчват изследване на CA-125, защото стойността и без това ще бъде висока, високата стойност ще притесни пациентката допълнително и няма да промени лечението. HE-4 обаче може да помогне да се разграничи дали кистозна маса в яйчника е доброкачествена или злокачествена. HE-4 понякога може да е повишен и при така наречените гранични лезии.
Макар магнитно-резонансната томография да е полезна при засягане на тазовите тъкани, важно е разчитането да се извърши от опитен рентгенолог. Докато шоколадовите кисти в яйчника се разпознават лесно на ЯМР, лезиите на дълбоката ендометриоза обикновено могат да бъдат пропуснати.
Окончателната диагноза на ендометриозата се поставя с лапароскопия, която позволява и оценка на стадия. Днес обаче често се избягва пациентките с ендометриоза да се оперират само заради диагнозата.
Как изглежда ендометриозата на ехография?
На ехография ендометриозата прилича на много други кисти и най-често се бърка с яйчниковите кисти, наричани хеморагични, които са на път да се спукат. В някои случаи големите ендометриозни кисти могат да наподобяват образ на рак на яйчника и се разпознават лесно, особено на ехография. Големите шоколадови кисти също се визуализират ясно на ехография.
Благодарение на ехографията освен шоколадовите кисти могат да се визуализират и сериозните сраствания между матката, яйчника и червата, както и ендометриотичните възли в червата, ректума и пикочния мехур. За разлика от кистите в яйчника, възлите при дълбоката ендометриоза се виждат като твърди, набити лезии, които са силно болезнени при движение. Същият образ се наблюдава и при ендометриозата в цезаровия белег, която се появява в предната коремна стена след секцио.
Има ли значение ехографският апарат при диагностиката на ендометриозата?
Докато вагиналната ехография е по-ефективна при диагностиката на ендометриозата на яйчниците, матката и съседните структури, за диагностиката на ендометриозата в органите на горната част на корема (например ендометриозата в цезаровия белег на предната коремна стена) се предпочита ехографията през корема.
С вагиналната ехография матката, яйчниците и съседните органи могат да се визуализират ясно. С нея се откриват отчетливо както шоколадовите кисти в яйчника, така и лезиите на дълбоката ендометриоза в съседни органи като червата (ректума) и пикочния мехур.
Апарат, който дава добър образ, има добра резолюция и позволява с допълнителни програми да се оценяват обем и кръвоток, улеснява оценката при поставянето на диагнозата. Техническото качество на апарата обаче е на второ място по значение. Най-важното е човекът, който извършва ехографската оценка, да е обучен и опитен в тази област; иначе диагнозата може да бъде пропусната дори с най-добрите апарати.