По време на менструацията, която обикновено започва на 11-14 години и продължава, докато жените влязат в менопауза, кръв и лигавична тъкан от ендометриалния слой на матката (най-вътрешния) се изхвърлят на цикли от около месец, ако не настъпи бременност. Макар забелязването на съсиреци в менструалната кръв понякога да предизвиква тревога, това обикновено е нормално състояние.
По време на менструалното кървене ендометриалните клетки, покриващи вътрешната стена на матката, се отделят и напускат тялото. През това време организмът освобождава белтъци, които предизвикват съсирване на кръвта в матката. Това съсирване спира кръвоносните съдове във вътрешната стена на матката да продължат да кървят.
Кръвта, която излиза от тялото на жената, също съдържа тези съсирващи белтъци. В моментите, когато потокът е най-обилен, събирането на съсирващите белтъци в кръвта може да предизвика съсиреци в менструалната кръв. Това обикновено се получава, когато менструалната кръв се събере в матката или във влагалището, преди да бъде изхвърлена от тялото.
Наред с това при ендометриозата и аденомиозата, състояния, които жените често преживяват, може да се наблюдават необичайно кървене и кръвни съсиреци. Сред заболяванията, които се дължат на растеж на маточна тъкан извън вътрешната стена на матката, при ендометриозата ендометриалната тъкан се развива необичайно извън матката, а при аденомиозата – в самия мускул на матката.
Ендометриозата е хронично заболяване, което трябва да се лекува
При пациентките с ендометриоза силата на симптомите може да е различна. Сред класическите симптоми на ендометриозата могат да се посочат болка, болка по време на или след полов акт, безплодие и болезнено изхождане. Тъй като тези симптоми могат да бъдат признак и на други заболявания, задължително трябва да се потърси специалист. В някои случаи ендометриозата не показва никакъв признак и може да бъде открита случайно по време на лекарски преглед.
В лечението на ендометриозата могат да се използват медикаментозни или хирургични възможности, а при пациентки без клинично значимо оплакване може само да се проследява. Макар шоколадовата киста да може да се смали с медикаментозно лечение, тя не изчезва. Най-често се цели известно намаляване на диаметъра ѝ, поне да не расте, и по-важното – оплакванията на пациентката клинично да преминат или да намалеят дотолкова, че да не влияят на живота ѝ. С медикаментозното лечение се цели предотвратяване на рецидива и намаляване на оплакванията. Понякога медикаментозно лечение може да се приложи и преди хирургичната процедура, за да се смали кистата и да се улесни операцията.
Хирургичната процедура обикновено се извършва като минимално инвазивна хирургия (роботизирана или лапароскопска). Днес, освен в много редки изключения, при хирургията на ендометриозата не се използва отворена операция. Заради структурата си шоколадовата киста се свързва с яйчника много по-здраво, отколкото обикновена киста.
При прилагане на прекалена сила може да се стигне до положение като отстраняване на яйчникова тъкан. Затова при ендоскопската хирургия е много важно шоколадовата киста да се отдели внимателно от здравата яйчникова тъкан и останалата здрава тъкан да бъде добре запазена.