Това е вид заболяване, което се среща най-вече в детеродна възраст и което понякога е шоколадова киста, открита случайно и не причиняваща никакво оплакване, а понякога е заболяване, изискващо оперативна намеса, без да може да се постигне голямо облекчение. Това заболяване, чиято причина не е точно известна, започва с това, че слоят ендометриум от вътрешността на матката се разполага на друго място и причинява в тази област, също както вътре в матката, удебеляване и отделяне с кървене.
Рискови фактори за шоколадовата киста
Наличието на ендометриоза в семейството, менструация преди 11-годишна възраст, късно настъпваща менопауза, чести менструации, менструация, продължаваща повече от 7 дни, обилно менструално кървене, вродени аномалии на матката, високата консумация на месо и мазни храни, късното раждане на деца, високият ръст, слабото тяло и светлата кожа, безплодието, бялата раса, високата консумация на кофеин, слабото и високо телосложение са сред рисковите фактори.
Какви са симптомите на ендометриозата?
Симптоми като болезнена менструация, хронична болка в слабините, болезнен полов акт, безплодие, диария и запек, кървене от ануса, кръв в изпражненията, нередовен цикъл, зацапване преди менструация, болезнено и кърваво уриниране могат да са вестител на ендометриоза. При някои жени с ендометриоза може да няма никакъв симптом; диагнозата се поставя с ултразвук или при виждането ѝ по време на операция.
Как се поставя диагнозата ендометриоза?
След оплакванията на пациентката се правят гинекологичен преглед и ултразвук. По време на тазовия преглед чувствителността, изразяването на болка и ограничената подвижност на матката и яйчниците могат да наведат на мисълта за ендометриоза. Понякога при прегледа със спекулум зад шийката на матката могат да се видят синьо-виолетови възловидни лезии; тази проста находка изразява наличието в дълбоките тъкани на таза на дълбока инфилтративна (засягаща и напредваща в околните структури) ендометриоза. Затова тазовият преглед със спекулум е много важен за поставянето на диагнозата. Друг алтернативен метод са кръвните изследвания. Най-често се изискват Ca 125 и Ca 19-9. Но чувствителността на тези изследвания при разпознаването на ендометриозата е ниска и те се изискват само като допълнително изследване. Магнитнорезонансното изобразяване (МР) е полезно особено в случаите, наричани дълбока ендометриоза, при които ендометриозата засяга дълбоките тазови тъкани. Сигурната диагноза ендометриоза се поставя чрез биопсия на тъкан, направена с лапароскопия. По време на лапароскопията ендометриозата може да се оцени като лека (стадий 1-2) и тежка (стадий 3-4).
Как се лекува ендометриозата?
Ендометриозата не е заболяване, което може да се излекува окончателно и да се премахне напълно. Лечението на ендометриозата се дели на 2 метода: медикаментозно лечение (употреба на лекарства) и оперативно лечение. При лекарственото лечение целта е чрез създаване на състояние с ниски нива на естроген да се потиснат ендометриозните огнища, да се намали възпалението и да се спре напредването на огнищата. Лекарственото лечение включва обезболяващи, противозачатъчни хапчета, лекарства с прогестерон, специални за лечението на ендометриозата, вътрематочни средства с прогестерон (спирала), месечните или тримесечните инжекции, които наричаме GnRH аналози, и ароматазните инхибитори. При оперативното лечение се цели възстановяване на нормалната анатомия, освобождаване на срастванията, отстраняване на яйчниковите кисти с възможно най-малко увреждане на останалата яйчникова тъкан, изгаряне с каутер или изрязване на ендометриозните огнища по перитонеума и, ако има такива, отстраняване на дълбоките ендометриозни възли. Прилагането на лекарствено лечение след операцията може да забави повторната поява на симптомите.